Коляно в завой

Кой е по-бърз? Двадесет и пет процента от вас казват, че да се научат да пускат коляно в завой е амбиция номер едно за тях. Но какво всъщност печелите от това?

Никога няма да забравите първият път когато успеете да пуснете коляно. Аз лично си спомням къде и кога това се случи при мен. Спомням си, че се чувствах триумфално когато приятелите ми се бяха събрали да разглеждат протектора на коляното – лъскавата му повърхност беше развалена в единия край от няколко драскотини. Това е като ритуал – толкова значим, колкото купуването на първата халба бира например.

 

 

Но за какво толкова става дума и защо това е толкова важно за хората? Причините са различни, но като цяло съществува схващането, че докато човек не може да пусне коляно (или просто не го е правил), той всъщност не може да кара. И това, че ако пусне коляно ще бъде по-бърз в завоя. И двете твърдения са грешни. Има доста бързи водачи които никога не са докосвали земята с коляно (Майк Хайлууд или Фил Рийд) и бавни такива, които го правят непрекъснато.

Използвахме специална измервателна апаратура за да проследим мотора през серия от завои и да установим кога е по-бърз – с пуснато коляно, или без пуснато коляно. Но всичко по реда си. Първо да разберем какво се случва когато коляното ви цунка асфалта?

 

За какво става дума?

Първо трябва да се отбележи, че пускането на коляно е инструмент, то не се прави за красота. И както е с всеки инструмент, върши работа само ако знаете за какво служи и как да го използвате. Професионалните състезатели ще ви кажат, че това е измервателен уред – такъв, който помага за събирането на информация относно поведението на мотора. По-откровените улични ездачи с радост признават, че няма никаква друга причина да го правят на пътя извън пистата, освен за да се позабавляват с приятели (което си е добра причина).

И тук е мястото да споменем за снимките по списанията. На пазара има много списания, включително “RiDE”, които публикуват снимки на водачи в най-невероятни пози, пуснали коляно в завой. Не си мислете, че тези хора карат постоянно по този начин. Това е просто за шоу, моторите не са тествани по време на правенето на тези снимки. Тест-водачите събират по-голямата част от информацията за моторите когато не са пред фотоапарата, когато могат да карат нормално. Снимките са само за да радват окото на читателите и за да докажат, че наистина моторите са били карани.

Това не означава, че пускането на коляно е само загуба на време. Всъщност научавайки се да пускате коляно вие научавате още нещо за моторите – което е винаги хубаво. Разбирате колко може да се наклони мотора ви, колко е важно да сте отпуснати и плавни с газта. Но най-важното от всичко, научавате се да местите тежестта на тялото си – и това е истинската полза от суркането на коляното.

 

Движете тялото

Движението на тялото има голям ефект върху управлението. Дори става все по-важно при положение, че моторите стават по-леки, защото вашето тяло съставлява значителна част от общото тегло – някъде около 35 процента.

Можете да видите ефекта на снимките на този CBR600. Единственото нещо което е променено е позицията на тялото. Когато водачът седи в средата на седалката с плътно прибрани крака, мотора се накланя повече при определена скорост. Когато водачът увисне встрани, скоростта е с 5км/ч по-висока преди степенките да опрат земята. В общи линии, колкото повече се изнасяте встрани, толкова по-малко е нужно да накланяте мотора. Това означава, че разполагате с повече контактна повърхност на гумата с асфалта, повече сцепление и по-голям шанс за оправяне на нещата в случай, че все пак нещо се обърка. Предимствата при мокра и хлъзгава настилка би трябвало да са очевидни за всеки уличен ездач. Как е при състезателите? Това което спестяват чрез изнасяне на тялото, те го изразходват пак поради факта, че се движат по-бързо – а това изисква по-голям наклон.

Вижте снимките на мотора наклонен в завой. Цялата работа е в баланса. В случай, че не вярвате, използвайте проста детска логика. Мотора очевидно би трябвало да падне, но не го прави (е, понякога е обратно). На лице е баланс на мотора, който иска да падне към вътрешната част на завоя поради наклона, а към външната поради центробежната сила. Тези сили влияят на общият център на тежестта на мотора и водача. Ако мотора не се наклони, той ще се стреми да се завърти около контактните точки на гумите с асфалта, в посока външната страна на завоя.

Тъй като мотора завива, той е насочен към вътрешната част на завоя. На силата приложена в гумите, която го дърпа натам, противостои инерцията в обратната посока, която се старае да завърти мотора около контактните му точки с пътя и да го изхвърли от завоя. Когато двете сили се уравновесят, мотора също е в равновесие и стои на определен ъгъл на наклон. Ако нещо в системата се промени, силите вече няма да се уравновесяват и съответно трябва да се направят корекции за да се задържи мотора. Например ако ускорите в завоя, центробежната сила се увеличава. За да й противостои мотора трябва да се наклони още.

До каква степен даден мотор ще иска да се накланя в завой зависи от разположението на центъра на тежестта. Колкото по-високо е разположен той, толкова повече ще трябва да се накланя мотора при определен радиус на завоя. Преместването на тежестта на тялото чрез изнасяне встрани (както е при пускане на коляно) означава, че е необходима по-голяма скорост за да се запази същия ъгъл на наклон. Или казано по друг начин, необходим е по-малък наклон при една и съща скорост.

 

Е, по-бързо ли е с пуснато коляно?

Пуснатото коляно може да направи мотора по-лесен за каране. И все пак ако трябва да сме честни, като цяло пускайки коляно на пътя вие ставате по-бавни. Има няколко причини за това.

Първо – това как пускате коляното става най-важното нещо за което мислите в момента и не можете да отделите достатъчно внимание на останалите фактори на пътя. Карал съм зад хора които управляват моторите си чудесно до момента в който ме видят в огледалата си и започнат да се опитват да пускат коляно.

Второ – когато се изнесете настрани и надолу, очите ви вече не са на същата височина. Така виждате по-близко и сте по-неуверени, а това по правило ви прави по-бавни. И трето – триенето на протектора в асфалта също забавя мотора. Независимо, че състезатели като Валентино Роси изглежда, че задържат протектора на земята доста дълго време, върху него няма приложена почти никаква тежест.

За да проследим по-точно нещата, ние сложихме “Microsat” измервателна апаратура на нашия CBR600 и изпратихме водач по засукан път с много завои. Той трябваше да мине по отсечката няколко пъти, колкото може по-бързо без да пуска коляно и после още няколко пъти като държи коляното долу максимално дълго време във всеки завой.

Тъй като апаратурата е GPS-базирана и е изключително прецизна, независимо от ъгъла на наклон, тя позволява отчитането освен на скоростта, така и на позицията на мотора на пътя – това позволява да видим по какви траектории се е осъществявало движението. Когато попитахме водача на мотора, той каза, че според него няма да има разлика във времената. Също така изрази увереност, че е минавал по една и съща траектория всеки път.

Да, обаче данните след това показаха друго – а именно, че минаването БЕЗ пуснато коляно е почти винаги по-бързо, освен при завои с наистина малък радиус. Дори тогава се печелят не повече от 3 – 5км/ч. По-интересни обаче са траекториите по които се е движел нашият човек. С коляно долу линиите са по-отворени и криволичещи, което от части обяснява по-високата скорост в тесни завои. Данните показаха още, че мотора е спирал по-късно и е ускорявал по-рано когато водачът не мърда от седалката – от там средната скорост от старта до финала е по-голяма.

 

И в крайна сметка?

Карането с пуснато коляно не е по-бързо. Да се научите да пускате коляно обаче безспорно е полезно – научавате нещо ново за управлението на мотора. Така можете да избирате дали да го правите или не. Винаги е по-добре да знаете как се прави нещо и да предпочетете да не го правите, отколкото да ви се наложи да го направите и да не знаете как.

 

Как аз се научих…

Когато нашият издател Гай дойде при нас в списанието, неговите протектори на колената бяха като нови. Сега са почти износени. Ето как той се научи…

За разлика от някои ключови моменти в пубертета, тук е възможно – дори наложително – да ви учи голям човек с опит. При мен това беше Дейв Браун, инструктор от “Rapid Training”. Първото нещо което ми направи впечатление беше, че неговите протектори са изтъркани до дебелината на вафла (например “Чайка”, не от онези дебелите – бел.пр.), и на мен ми се прииска да закрия моите с ръце…

Донингтън Парк изглеждаше най-подходящото място за моята инициатива. Не за друго, а просто липсата на насрещен трафик е толкова успокояваща и окуражаваща. А има и друго – ако не мога да докосна земята при 65км/ч в завоя Melborne Loop, то няма да мога да го направя никъде другаде.

Точно щях да се обяснявам, че има достатъчно основателна анатомична причина да не мога да пусна коляно, когато Дейв каза: “Обзалагам се, мислиш, че краката ти са къси”. Ааами да, смъмрих аз. “Глупости – виждал съм супер ниски хора да пускат коляно със супермото – хайде, идвай!”

 

Загряване

Спомням си как презирах едно момче от университета, което разправяше как “вкарвал малко топлина” в гумите на неговия Роувър 214 преди да “се метне”. Е, има ги всякакви, но гумите на мотора наистина се нуждаят от загряване за да заработят както трябва. Разликата между студената и загрятата гума е като между дъвката когато е в опаковката и това което представлява като я изплюете. Дейв и аз направихме няколко обиколки за загрявка и за да може той да се запознае с моето каране. Оказа се, че той има забележки към начина по който влизам в гореспоменатия десен завой.

 

Добра скорост

“Почти се качих отгоре ти” - обяснява Дейв. Очевидно преди завоя намалявам излишно много. Както е при повечето умения, карането на мотор също изисква поддръжка. Не съм карал от две седмици и изглежда съм забравил как се прави – нещо което доста забавлява Дейв. Не гледам достатъчно далеч напред, затова се колебая с газта и не мога да поддържам прилична скорост за да запазя ъгъла на наклона. През следващите няколко обиколки карах зад Дейв и ставах все по-уверен и бърз. Скоро успях да гледам през завоя и да минавам с газ, така мотора беше балансиран и скоростта в “Melborne Loop” се качи до 65км/ч.

 

Положение на тялото

До сега аз седях по средата на седалката и минавах през завой просто като багаж върху мотора. Както каза Дейв, трябва да действам по-активно: “Трябва да се наклониш накъдето ти гледат очите – изнеси цялата си дясна половина във въздуха. Първо рамото и лакътят, после си плъзни гъза надясно по седалката.”

 

Отпуснете се

Най-важното, но и най-трудно нещо е да се отпусне човек. “Веднъж щом мотора се наклони не е нужно да стискаш кормилото здраво за да го държиш в завоя” твърди Дейв, но е трудно да се повярва като ти го обясняват. “Отпуснете китките и дръжте ръцете достатъчно свободно за да можете да ги движите” (нагоре-надолу в лактите – бел.пр.). Намалявайки на правата преди завоя аз работя върху сойката си на мотора. После бутвам кормилото за да вляза в завоя. Точно когато съм се наклонил най-много отпускам захвата на ръкохватките и смутено си раздвижвам ръцете в лактите. Основната ми контактна точка с мотора в момента е вътрешната част на лявото ми бедро, но всичко е наред. Мотора си следва кривата и аз съм достатъчно отпуснат за да контролирам газта, да гледам през завоя и да мисля какво става с дясното ми коляно.

 

Хайде сега

Отново приближавам завоя. Намалявам от 150 до 80км/ч, превключвам от трета на втора скорост, измествам се встрани на седалката, завъртам крака си надясно, задържам се на 65км/ч, накланям се още и… ти – та – та – та – ти… Треперещото ми коляно дава морзови сигнали по асфалта.

Крайно съм учуден от шума – толкова близък, толкова неестествен – и е толкова трудно да не се паникьосаш, да пуснеш газта и да оплескаш всичко. Но аз успях да задържа протектора долу достатъчно дълго и триумфално да ускоря след завоя, готов да го направя отново следващия път.

 

На кратко:

  1. Изберете си завой.
    Търсете завои подходящи за скорост 50-80км/ч, с постоянен радиус. Асфалта трябва да е гладък и трябва да можете да виждате през завоя, т.е. да виждате изхода му. После загрейте гумите с няколко минавания.
  2. Отпуснете ръцете
    Дръжте ръцете леко свити в лактите, не стискайте силно ръкохватките. Оставете рамото от вътрешната страна на завоя да ви води. През цялото време гледайте през завоя.

  3. Едната буза във въздуха
    Намалете скоростта до такава със която ще ви е комфортно да влезете в завоя. Сега се плъзнете по седалката към вътрешната страна на завоя, така, че да се държите на мотора на едната си буза и на вътрешната частта на бедрото на единия крак.

  4. Завъртете кракът
    Завъртете вътрешния крак настрани колкото можете повече.

  5. Постоянна газ
    Дръжте газта на едно постоянно ниво в първата част на завоя и след това плавно подайте още газ за да излезете. Добрият контрол върху газта прави всичко друго лесно.

 

сп. “RiDE”, септември 2002



Завой без коляно - сили на въздействие.








Завой с коляно - сили на въздействие.

Коледна рок вечер в клубната къща на RMC HELLION.

Коледна рок вечер в RMC HELLION CLUBHOUSE 27.12.2019

 

 

Rock N Road!!!

Who's Online

We have 30 guests and no members online

Завиване

Техника на завиванеДоколкото мотоциклета се явява едноколейно транспортно средство, то той е неустойчив статично и трябва да се наклонява в завой. Именно поради това завиването с мотоциклет е много по-сложен процес, отколкото завиването с автомобил.

Още...

Техника на каране: Коляно в завой

техника на каране коляно в завойКой е по-бърз? Двадесет и пет процента от вас казват, че да се научат да пускат коляно в завой е амбиция номер едно за тях. Но какво всъщност печелите от това? Никога няма да забравите първият път когато успеете да пуснете коляно.

Още...

JSN Tendo template designed by JoomlaShine.com